Щастливи сме да ви разкажем за още един успешен случай в работата ни. Нашият клиент Italy Sofà Home е нов бранд на пазара в България.
Той отвори врати с два шоурума в София на бул. Мария Луиза 53 и бул. Симеоновско шосе 85 з. Брандът е част от XH Group и има над 30 години опит в областта на меката мебел.
Alias Group оказа съдействие във всяка една стъпка от разширяването на международното присъствие на клиента.
Продуктите на Italy Sofà Home са 100% Made in Italy. Мебелите са ръчно произведени от висококачествени материали. Дизайнът се отличава с изисканост, комфорт и издръжливост.
На откриването на магазините присъстваха г-жа Киара Петро – директор на ICE (Italian Trade Agency), г-жа Мила Ненова – изпълнителен директор на Българската агенция по инвестиции, Роберто Санторели – председател на Confindustria Bulgaria, Алесандро Джерето – председател на Италианската търговска камара в България и много други гости, представители на институции и бизнеса в България, архитекти и интериорни дизайнери.
Italy Sofà Home предлага широка гама продукти – дивани, фотьойли, легла.
„Phoenix Production“ е продуцентска къща за филмово производство. Създадена е през 2020 г., сбъдвайки мечтата на основателя си. Той от малък е голям почитател на киното, а в последствие задълбочено е развил познанията си по цялостната международна филмова индустрия.
От идеята до реализацията
Проектът дълго време е бил само идея, тъй като основната професия на продуцента е съвсем различна. По време на периода на спокойствие в професионалната сфера, наложен от пандемията, обаче, тази идея успява да придобие форма и да бъде реализирана. Тогава започва производството на първия пълнометражен филм, създаден първоначално експериментално, но който се превръща в професионален кинематографичен проект. Филмът се реализира благодарение на запознанството с Тодор Мацанов – български режисьор с отлично владеене на италиански език и разчита на работата на екип от изключителни професионалисти.
И така се ражда „Блок“ – филм, разказващ няколко различни истории и човешки съдби, които се преплитат помежду си в една мозайка от образи. Филмът веднага буди интереса на критиците и е поканен да участва в български и международни фестивали, получавайки съществени признания.
Перспективи за развитие
След успеха на първия филм, „Phoenix Production“ продължава своята дейност в подготовката на нови проекти за игрални пълнометражни и късометражни филми, които в най-скоро време ще бъдат реализирани и пуснати на голям екран. През юни 2023 г. продуцентската къща, заедно с режисьорката Илина Перянова, спечели награда за проект на късометражен филм на международния фестивал “In the Palace”, а през пролетта на 2024 г. ще започнат снимките на първата международна копродукция на „Phoenix Production“ – филм на ужасите, който ще бъде заснет на английски език и предназначен за световния пазар.
Alias Group e винаги до вас
По време на целия процес на разработване на бизнес план и изпълнение на дейността, Alias Group действа като стратегически оперативен партньор, занимаващ се с всички практически, административни и бюрократични етапи, но също и с логистичните и организационните аспекти. Всеки бизнес, дори и най-креативният, включва съществени задължения и такси, за чието изпълнение Alias Group е винаги в подкрепа на предприемачите!
Прочетете в нашия блог и за други успешни случаи, в които Alias Group e стратегически партньор – представяме ви Q-AID.
Вече няма никакво съмнение, че пандемията през 2020 г. не само че не доведе до спад в инвестициите на пазара на недвижими имотив България, но дори се оказа катализатор, защото търсенето на жилища нарастна. По последни данни на имотния регистър за най-големия пазар в страната, а именно пазара в София, през първата половина на годината ръстът в продажбите спрямо 2020 г. е 41%, а спрямо 2019 г., преди ковид, 23%.
Това увеличение идва не само от отложените заради затварянето сделки, а и заради реално повишаване на интереса към закупуване на недвижими имоти. Тази тенденция не остана незабелязана от инвеститорите, тъй като през второто тримесечие броят на разрешителните за строеж, издадени за нови жилищни единици, се е утроил – от 1843 през 2020 г. на 5367 през настоящата година. Едно от обясненията за увеличаването на интереса към инвестиции в сектора на жилищните недвижими имоти със сигурност е замразяването на проектите за търговски и офис цели.
Някои статистически проучвания, проведени сред 7000 лица в столицата с доходи над средните и взети от клиентското портфолио на брокерите, доказват, че средният бюджет за закупуване на нов апартамент от средновисок клас в София е 190 000 евро. В повечето случаи половината от средствата за закупуване на недвижим имот са собствени, а остатъкът идва от кредити.
Ценовият диапазон тръгва от 150 000 евро и стига до 200 000 евро за двустаен апартамент и над 200 000 евро за апартамент с три стаи, имайки все пак предвид че горната граница варира според квартала, в който се намира имотът.
Нарастващ интерес се забелязва и към самостоятелните къщи, за които се отделя бюджет средно между 320 000 и 345 000 евро.
Делът на луксозните недвижими имоти също претърпя промяна по отношение на изискванията на инвеститорите, които вече не са заинтересовани само от това да задоволят индивидуалните си естетически нужди, но следват по-общи и дългосрочни пазарни критерии (баня за всяка спалня, гардеробни помещения, помещения в жилището, предназначени за кабинет).
Извън столицата другите водещи в строителството на жилища градове са Пловдив и Бургас, с ръст в издаването на разрешителни за строеж на нови жилищни сгради от 14% на годишна база.
Процедурата започва с избора на име и на лого, които да бъдат регистрирани като собствена марка.
Проверката на избраното име/лого не е задължителна по закон стъпка от процедурата по регистриране, но остава много важен етап, за да се уверим, че избраното име/лого не е еднакво или сходно с вече регистрирани и/или в ход на регистриране марки.
Тази проверка може да се извърши неформално, като се направи лично проучване в базата данни на Патентното ведомство или чрез заплащане на такса на Патентното ведомство, чийто размер зависи от желания срок за предоставяне на резултатите от проверката.
Ако се окаже, че избраното име/лого е сходно или идентично с вече регистрирани и/или в ход на регистрация марки, може да се направи опит да се ограничат продуктите и/или услугите, които ще се предлагат с даденото лого, за да се избегне опозицията от страна на вече съществуващи сходни марки, които обаче се отнасят към сектори, различни от този, който ни интересува. Ако това се окаже невъзможно, тогава трябва да се промени избраното име/лого, докато се намери такова, срещу което притежателите на съществуващи сходни и/или идентични марки да не възразят.
На етапа на определянето на име/лого е добре да се има предвид, че то не трябва изрично да указва характера на продуктите и/или услугите, които ще се предлагат с дадената марка. Например, ако дейността е производство на череши, не е възможно изображението на череша или самата дума “череша” да представлява логото, защото посочва типа и характера на въпросните продукти и Патентното ведомство ще отхвърли заявката за регистрация. Ако обаче се произвеждат компютри, изображението на череша или думата „череша“ като търговска марка на произвежданите компютри ще бъде приета.
След извършването на проверката на името/логото се преминава към подаването на заявка за регистрация на търговска марка и се заплаща държавната такса за проверка на логото в Патентното ведомство (в случай че не е вече направено в подготвителния етап).
Патентното ведомство, освен официалната проверка на марката, ще се произнесе и по отношение на т.нар. абсолютни основания за отказ, т.е., че марката не противоречи на добрите нрави (изображения на понятия, символи или неприлични думи), че няма указателен характер (както уточнено по-горе) или че не представя национални символи или емблеми и знаци (напр. не е възможно да се регистрира марка, която съдържа знака за съответствие “CE”, който е поставен върху сертифицираните и предназначени за търговския пазар на ЕС продукти).
Веднага щом Патентното ведомство вземе решение за приемането на заявката за регистрация, марката ще бъде публикувана в официалния му бюлетин.
Въпреки проверките на Патентното ведомство за евентуално съществуване на сходни и/или идентични марки, се дава срок от три месеца от датата на публикуване в Официалния бюлетин, в който срок притежателите на евентуално сходни или идентични марки могат да подадат жалба срещу заявката за регистрация на търговска марка, искайки Патентното ведомство да отхвърли регистрацията на марката, която, бидейки сходна или идентична с тяхната, би могла да заблуди потребителите.
В случай на обжалване процедурата по регистрация ще бъде прекъсната до ново решение на Отдел „Възражения“, което на свой ред може да бъде оспорено, обръщайки се към Отдел „Спорове“ на Патентното ведомство, след което ще последва проверка от страна на съда. Все пак е необходимо да се има предвид, че освен държавните такси и съдебните разходи, цялата процедура може да продължи и 3-4 години, за да премине през всички инстанции.
Ако до 3 месеца от публикуването на регистрацията на новата марка не бъдат подадени жалби или ако тези жалби бъдат отхвърлени, Патентното ведомство уведомява заявителя за заплащането на такса за регистрация на марка, след което ще регистрира марката и ще издаде сертификат за регистрация.
Регистрираната марка се публикува в Бюлетина на Патентното ведомство и важи 10 години, при изтичането на които може да бъде подновена многократно за нови периоди от 10 години срещу заплащането на съответната такса.
Алиас Груп е на Ваше разположение, за да Ви помогне във всички етапи, необходими, за да бъде определено, заявено и регистрирано Вашето лого.
България се намира на шесто място сред европейските държави по размер на лозята с обработвани 60 000 хектара през 2016 г., но по отношение на лозаро-винарското производство (средно 1 500 000 хектолитра) се нарежда на 20-о място в света дори след Германия, Унгария и Австрия, които, макар и с по-малка площ на лозята, все пак имат по-голямо производство, което доказва, че все още съществува широко поле за инвестиции в лозаро-винарския сектор.
Исторически лозарството в България е сред най-древните. Първите доказателства за това са от около 1000 години преди Христа, когато гърците са произвеждали и пиели местните вина, най-предпочитани сред които тракийските и тези от черноморското крайбрежие. Отглеждането на лозя е повлияно и от близостта (отсрещния бряг на Черно море) с Грузия и Армения, родини на исторически сортове вина като Ркацители, бял винен сорт, много разпространен и в България, произхождащ от Грузия, докато най-старият български винен сорт е червеният Евмолпия, известен и като Тракийски мавруд.
Днес българското лозарство разчита на доста намален брой местни или исторически, но на значително разнообразие от широко разпространени чужди винени сортове. Чуждите винени сортове (появили се към края на 19 в. и началото на 20 в.) са представени от френските Алиготе, Шардоне, Совиньон блан, Юни блан, Мускат отонел, които са сред най-разпространените бели сортове, Каберне Совиньон, Мерло и още богата поредица от други червени сортове, следвани от италианските предимно бели и много разпространени като Италиански Ризлинг и Траминер, няколко червени като Барбера, Санджовезе и Анчелота, Гъмза (Кадарка), сорт, който има унгарски произход и двата вида Фетяска – Фетяска алба и Фетяска регала, които произхождат от Румъния. Сред местните сортове грозде най-характерният е Мелник (различни сортове), отглеждан основно в Долината на Струма, следван от Памид (светли и леки червени вина) и Мавруд сред червените, Тамянка (отглежда се и в Румъния с името Тамайоаза), различните Мискети, сред които най-разпространен е Мискет червен и Димят сред белите.
В началото на 90-те години българското лозарство премина от държавен монопол към частна собственост и днес има около 45 000 лозари, (средно 1,50 ha/ собственост), но малко винопроизводители. Благодарение и на чуждо участие (вкл. италианско) се придобиват стари държавни винарни и се модернизират техните съоръжения. Към момента 122 производители си поделят търговския пазар на вино, а една все още голяма група лозари произвеждат вино сами за лични нужди или най-много се разделят на семейни и приятелски групи. Тази ситуация потвърждава голямата разлика между хектари, които се обработват, и количеството произведено вино (добив 3560 кг/хектар). Със сигурност значителна част от реалната продукция не се декларира, още повече защото има значителна разлика между производствата от по-близките години (през 2000 г. бяха произведени повече от 50 милиона литра вино с наименование за произход и само 6.5 милиона литра през 2008 г., за да се стигне до 12 милиона през 2013 г. и до 135 милиона през 2018 г.).
Лозарската територия е разделена на пет региона въз основа на географското положение, хомогенността на климата, количеството дъждове и слънчеви часове, сортове лози, методи на отглеждане, на винопроизводство и исторически традиции: Дунавска равнина, Черноморски регион, Тракийска низина, Долината на Струма, Район Розова долина. На административно ниво България обаче е разделена на 28 области и на 287 общини. Лозаро-винарският сектор се управлява от два национални контролни органа – Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) и Национална лозаро-винарска камара (НЛВК), които са подчинени на Министерство на земеделието.
Лозаро-винарският сектор в България (по отношение на контрол, статистика, документация и т.н.) е разделен на шест дяла: северозапад, център-север, североизток, югоизток, център-юг, югозапад, като във всеки един от тях има регионално звено на НЛВК. На свой ред те са разделени на девет териториални звена на ИАЛВ: Монтана (северозапад), Плевен и Русе (център-север), Варна (северозапад), Бургас и Сливен (югоизток), Пловдив и Хасково (център-юг), Благодевград (югозапад).
Правителствената организация за контрол и управление на лозаро-винарската система е Изпълнителната агенция по лозата и виното, която разделя територията на девет териториални звена (виж горе), за да довърши реформите в сектора и националната инвентаризация, поискана от Европейския съюз). Освен да води регистъра на ЗНП и ЗГУ, тя има и техническата компетентност по признаването на новите ЗНП или ЗГУ, съставяне на правилници, както и контрола на лозята и на предложените критерии; това е органът за контрол на производството, който се занимава с документацията като декларации за реколтата, съхранение, пласиране и преди всичко това е органът, който след внимателен химико-физичен и органолептичен анализ издава идентификационен код (за всеки лот, тип вино, производител и териториална единица) на ЗНП или ЗГУ.
Българската система на ЗНП и ЗГУ е призната от Министерство на земеделенито, след издадено становище на ИАЛВ, в последствие влязло в сила с министерски акт (виж регионални правилници) съгласно държавното законодателство и Закона за виното и алкохолните напитки от 1999 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 01.10.1999 г., влязъл в сила на 01.01.2000 г. (изменян многократно до ДВ, бр. 98 от 2018 г.). Закон 1999 е допълнен с Разпоредба № 53 от 06.04.2000 г. и посл. изм. (последно от 27.11.2018 г.) по отношение по-специално на одобряването, организирането и контрола на ЗНП и ЗГУ.
Към момента в България има: 2 ЗГУ 3 ЗНП на зона (ВГНП) 26 ЗНП на микрозона (ВГНП) 23 ЗНП на микрозона (ВГКНП)
През 2020 г. съществуват повече от 50 ВГНП и ВГКНП и 2 ЗГУ. В Италия винарският и гастрономичен туризъм осигурява повече от 100 милиона посетители годишно, които носят повече от 12 милиарда евро (60% чужди) приходи, разбира се в условията преди пандемията. България е в началото, а този сектор предлага големи възможности за развитие.
При присъединяването към Европейския съюз (2007 г.) за България бяха предназначени различни фондове за финансиране на селското стопанство, лозарството, производството на вино и развитието на винарския и гастрономичен туризъм в страната (напр. за изграждането на апартаменти/къщи за гости). Тъй като се намира все още в началото на новия план на структурните фондове (2021-2027), съвсем естествено ще се открият много възможности за подпомагане в сектора.
Със своите структура, ресурси и разнопосочен опит Алиас Груп има готовност да помогне на Вашата предприемаческа инициатива в този и в други сектори.
