Минимален размер на сумата: 50 000 BGN

Максимален размер на сумата: 391 166 BGN

които покриват преки и косвени разходи (за големите предприятия се изисква съфинансиране от 20%).

Допустими кандидати:

Юридически лица, осъществяващи дейност на територията на Република България по смисъла на чл.1 от Търговския закон, които имат финансов капацитет, установен от Счетоводния баланс на организациите за 2022 г.

Ако кандидатът е новосъздадена организация през текущата година, проверката на финансовото състояние ще се извършва въз основа на данните от бюджета на организацията за текущата година, за периода от регистрацията на организацията (най-малко 3 месеци преди публикуването на обявлението) до последния ден на месеца, предхождащ публикуването.

Допустими дейности:

Дейност 1. Разработване и прилагане на „зелени“ модели на организация на труда.

                  • въвеждане на екологосъобразни производствени процеси, благодарение на които се променя организацията на работа във фирмата;

                   • въвеждане на природосъобразни дейности в работните процеси и на работните места;

                   • създаване на екологична корпоративна култура, която мотивира служителите да мислят „зелено“.

Дейност 2. Превенция на „бърнаут“ на работното място и „пандемични ефекти върху психичното здраве“ (психологическа подкрепа).

                     • Психологическата подкрепа трябва да бъде осигурена от едно или повече специалисти по психология или психиатрия и може да бъде под формата на семинари/групови обучения за превенция и/или индивидуално консултиране, по време на които участниците се запознават с методи и техники, подходящи за управление на професионалния стрес произтичащи от естеството на работните процеси на компанията. Максималният брой участници в груповите занимания е 10 човека в група.

Дейност 3. Закупуване на лични предпазни средства (ЛПС) и специално работно облекло

                     • Като част от тази дейност кандидатът има право да закупува и доставя ЛПС и/или специално работно облекло за своите служители. Това може да е ново ЛПС и/или специално работно облекло, което не е използвано преди в компанията, или ЛПС и/или специално работно облекло, което осигурява по-голяма защита от използваното в момента.

Дейност 4. Доставка на оборудване за колективна безопасност, включително модернизация и/или реконструкция и/или безопасно адаптиране на съществуващи конструкции, технологични процеси, машини и съоръжения за подобряване на условията на труд:

                      • Защита от прах и токсични вещества

                      • Звукоизолирана шумозащита за работещите в производствени зони с наднормен шум.

                      • Защита от вибрации при работа

                      • Защита при влизане в опасна зона

                      • Защита от падащи предмети

                      • Защита срещу падане от високо и падане при движение по стълби или наклони

                      • Защита от контакт с горещи повърхности

                      • Защита от потенциално експлозивни атмосфери

                      • Защита от опасна радиация

                      • Защита от електростатични заряди

                      • Защита от електромагнитни полета

                      • Защита от неблагоприятен микроклимат

                      • Защита от пожар и експлозия

                      • Защита срещу аварии и природни бедствия

                      • Безопасност

                      • Ергономика на работното място – ергономични офис столове; ергономични работни столове.

Дейност 5. Осигуряване на социални придобивки за работниците, включително обновяване и оборудване на места за отдих, рехабилитация, спорт, хранене и почивка в предприятията и др.

За осъществяване на дейността е авторизиранo закупуване на оборудване, необходимо за обзавеждане на бази за отдих, рехабилитация, спорт, хранене и почивка в предприятията.

За целите на тази процедура, като част от тази дейност, работодателят може да предостави на служителите следните социални придобивки:

– Помещения/места за хранене, съгласно рационални правила и специфични условия на труд (разходите за храна не са допустими, нито закупуване на ваучери за почивка за семействата на служителите, ваучери за храна, ваучери за развлечения, фитнес зала)

– Съоръжения/места за краткотраен отдих и/или рехабилитация и/или спорт.

Ако кандидатът възнамерява да извършва ремонтни дейности по задачи 4 и 5, той трябва да разполага със собствено помещение или да има договор за наем на помещението, в което ще се извършват ремонтните дейности. След завършване на проекта, бенефициентът е длъжен да запази ползването на реновираните помещения за период от най-малко 5 години (7-годишен договор за наем).

Допустими разходи

І. Цена на услугите

За Дейности 1 и 2 максималният допустим разход за дейността е до 200 лв. на лице, участващо в дейността, но не повече от 20 000,00 лв. общо за цялата дейност.

2. Разходи за материали

2.1. Разходите за закупуване на ЛПС и специално работно облекло, необходими за изпълнение на дейност 3 „Закупуване на лични предпазни средства и специално работно облекло“ и на дейност 4 са признати в пълен размер:

                 – Разходи за закупуване на средства за колективна защита, свързани с подобряване на условията на труд, които все още не са налични във фирмата

2.2. Цената на инвестициите, които се отчитат като разходи за закупуване на имоти, които се използват за осъществяване на дейност 5, се признава в пълен размер:

                  – Разходи за закупуване на мебели и оборудване, необходими за изпълнението на Дейност 5 „Осигуряване на социални придобивки за работниците, включително обновяване и оборудване на места за отдих, рехабилитация, спорт, хранене и почивка в предприятията и др. съществуващ в компанията)

                   – Разходи за застраховка на мебели и оборудване, закупени за изпълнение на Дейност 5

3. Разходи за строителни дейности

До 15% от преките основни или текущи разходи за обновяване/строителство са допустими (без разходи за планиране, надзор, както и такси за разрешение за строеж и/или подобни разрешителни)

4. Единна ставка

Косвени разходи

Косвените разходи се определят чрез прилагане на фиксирана ставка от 10% от преките допустими разходи по проекта.

5. Срок за изпълнение

Общата продължителност на проекта не може да надвишава 18 месеца. Изпълнението на дейностите трябва да бъде завършено до 31.12.2027.

Примерен срок за стартиране на процедурата: септември 2023 г.

Алиас Груп, сред услугите, които предлага, предоставя своята компетентност при изпълняването на фирмени длъжности като управител, финансово отговорно лице, член на управителен съвет.
Представяме ви по-долу един от многото успешни примери в нашето клиентско портфолио: Кю-Еид Юръп ЕООД, дружество от италианската група, лидер в сферата на сертифицирането, надзора и обучението, Кю-Еид Холдинг.
След почти 10 годишна професионална дейност в Москва в сферата на фирменото консултиране и почти 20 години в София,от октомври 2020 г. позицията управителв Кю-Еид Юръп ЕООД, в сътрудничество с Алиас Груп, заема Памела Дела Тофола.

Следва кратко интервю-представяне на предприемаческата инициатива на дружеството.

Разкажете ни накратко как се роди Кю–Еид и кои са oсновните водещи принципи, които вдъхновяват дейността му?
Сертификационният и контролен орган КЮ-ЕИД е основан през 2009 г. в Бреша, като много бързо разширява периметъра си на дейност на местно, а после и на национално ниво, за да се превърне в отправна точка на международна мрежа, оставайки винаги верен на принципите си – да бъде сигурен партньор в услугите с добавена стойност, за да подпомага фирмите да подобряват дейността си и да избягват рисковете, благодарение на ефективно управляване на системите и процесите във всички стратегически за фирмите сектори.
Групата подпомага предприятия и професионалисти, предоставяйки услуги по сертифициране на системи за управление, продукти и компетентности, като извършва контрол и предоставя професионално обучение в отделните сфери, представляващи неговите шест подразделения: Околна среда, Строителство, Качество, Съответствие, Безопасност и Промишленост.
КЮ-ЕИД работи в съответствие с международните норми за Сертифициращите органи и с водещите принципи на IAF – Международния форум за акредитация, като гарантира постоянно техническо съдействие на високо ниво, винаги актуално по отношение на новостите в действащата нормативна уредба, но предлагайки също така серия от сертификации, удостоверения за съответствие и услуги, насочени към защита и насърчаване на добри практики в сферата на екологичната устойчивост и енергийната ефективност.
Групата към момента се състои от дружеството майка Q-AID Holding Srl и от оперативните дружества Q-AID Assessment & Certification Srl, Q-AID Inspection Srl, Q-AID Academy & Management Srl и КЮ–ЕИД Юръп ЕООД.

Да се спрем по-специално на КЮ–ЕИД Юръп, дружество на което Вие сте управител и чието седалище се намира в София.
Става въпрос за нашата първа стъпка към разширяване на групата в нови територии извън Италия, която първоначално възнамерявахме да направим, като получим лицензии, т.е. тръгвайки от нулата, но после, през октомври 2020 г., имахме възможността да придобием вече съществуващо дружество, което се занимаваше с акредитации, допълващи вече съществуващите в портфолиото на италианското дружество.
Така въведохме значителна промяна в управлението и в подхода към пазара, придобивайки междувременно нови високо квалифицирани професионални умения, които ни позволиха да отговорим напълно на политиката и стратегията на Групата – винаги отворена към нови пазарни дялове и с поглед, насочен към други държави на Балканите, в които извършваме същото проучване. Подобна дейност оценяваме в Сърбия и Северна Македония, държави, в които между другото вече сме представени от ABC – Alias Balcan Company, дружество, в което Кю-Еид е съдружник-учредител и което се появи от сливането на три високо професионални дружества, специализирани в различни сфери: дружество за сертификация, център за проучване и технологичен трансфер и дружество за административни, счетоводни и дружествени услуги.

Кои са основните силни страни на дейностите, с които се занимава КЮ–ЕИД Юръп?
Създадохме екип от одитори и отговорни за акредитациите лица с дългогодишен опит, които са развили кариерата си в престижни международни акредитационни дружества.
Ориентирани сме към публика от италиански фирми, но винаги сме открити към всички фирми, които имат необходимост от услуги по сертификация и акредитация с висока добавена стойност.
Силните ни страни се състоят в предлагането на някои сред основните сертифицирания на Системи за управление, всички между другото напълно съгласувани с акредитациите, регулирани от Българската служба за акредитация: позоваваме се по-специално на системите за управление на качеството ISO 9001, системите за управление на околната среда ISO 14001, системите за управление на информационната сигурност ISO IEC 27001 и на системите за управление на здравето и безопасността на работното място ISO 45001, всички услуги, които допринасят за прилагането на ефективността на процесите, подобрявайки в същото време сигурността, икономическите резултати и конкурентноспособността на фирмите.

Можем ли да говорим за модел „Произведено в Италия“ и в света на системите за сертифициране и контрол?
Нашето предлагане със сигурност чувства благотворното влияние на „италианското“ –нашият подход всъщност се характеризира с изключителна гъвкавост и способност да персонализираме услугите си, адаптирайки ги така, че да удовлетворят изискванията и търсенията на клиента, както тук, така и в нашата страна.
Именно върху такива характеристики е създаден екипът ни от одитори, а за по-голяма гаранция персоналът ни е многоезичен – говори английски, италиански, руски, естествено български, а при необходимост ползва преводачи. Възможността за осъществяване на одит от разстояние представлява допълнителна гаранция за гъвкавост.

Какви са взаимоотношенията на обмен между Италия, България и по-общо на международно ниво?
Имаме сключени споразумения за предлагане на едни и същи услуги в Италия, и в Европа, т.е. те не са свързани само с територията на България. Става въпрос за интегрирани услуги по сертифициране, изцяло отговарящи на международните разпоредби, установени от Международния форум за акредитация, които именно ни позволяват да предлагаме акредитации, съгласувани с тези на Групата на съвсем конкурентноспособни цени. 

Чрез Q-Aid Academy & Management, дружество от групата, насочено към финансовото и професионално обучение, имахме възможността да задълбочим „географското“ познаване на нашите клиенти, тръгвайки от Италия, за да успеем да разширим територията си към други европейски страни.
Веднага щом стартирахме, решихме също така да се присъединим към Италианската търговска камара в България и Конфиндустрия, асоциации които обединяват цялото италианско предприемачество в България, както и българските фирми, свързани чрез икономически си интереси с нашата страна. 
Очевидно считаме обединяването в асоциации за важен фактор от гледна точка на интересите и растежа на всички фирми, защото силно вярваме в синергиите, които може да се създадат както в рамките на Камарата и Конфиндустрия, така и при обмена на опит и знания между сдруженията.

Вече няма никакво съмнение, че пандемията през 2020 г. не само че не доведе до спад в инвестициите на пазара на недвижими имоти в България, но дори се оказа катализатор, защото търсенето на жилища нарастна. По последни данни на имотния регистър за най-големия пазар в страната, а именно пазара в София, през първата половина на годината ръстът в продажбите спрямо 2020 г. е 41%, а спрямо 2019 г., преди ковид, 23%.

Това увеличение идва не само от отложените заради затварянето сделки, а и заради реално повишаване на интереса към закупуване на недвижими имоти. Тази тенденция не остана незабелязана от инвеститорите, тъй като през второто тримесечие броят на разрешителните за строеж, издадени за нови жилищни единици, се е утроил – от 1843 през 2020 г. на 5367 през настоящата година. Едно от обясненията за увеличаването на интереса към инвестиции в сектора на жилищните недвижими имоти със сигурност е замразяването на проектите за търговски и офис цели.

Някои статистически проучвания, проведени сред 7000 лица в столицата с доходи над средните и взети от клиентското портфолио на брокерите, доказват, че средният бюджет за закупуване на нов апартамент от средновисок клас в София е 190 000 евро. В повечето случаи половината от средствата за закупуване на недвижим имот са собствени, а остатъкът идва от кредити.

Ценовият диапазон тръгва от 150 000 евро и стига до 200 000 евро за двустаен апартамент и над 200 000 евро за апартамент с три стаи, имайки все пак предвид че горната граница варира според квартала, в който се намира имотът.

Нарастващ интерес се забелязва и към самостоятелните къщи, за които се отделя бюджет средно между 320 000 и 345 000 евро.

Делът на луксозните недвижими имоти също претърпя промяна по отношение на изискванията на инвеститорите, които вече не са заинтересовани само от това да задоволят индивидуалните си естетически нужди, но следват по-общи и дългосрочни пазарни критерии (баня за всяка спалня, гардеробни помещения, помещения в жилището, предназначени за кабинет).

Извън столицата другите водещи в строителството на жилища градове са Пловдив и Бургас, с ръст в издаването на разрешителни за строеж на нови жилищни сгради от 14% на годишна база.

Прочетете нашата статия ЗАЩО ДА ИНВЕСТИРАМЕ В БЪЛГАРИЯ.

Процедурата започва с избора на име и на лого, които да бъдат регистрирани като собствена марка.

Проверката на избраното име/лого не е задължителна по закон стъпка от процедурата по регистриране, но остава много важен етап, за да се уверим, че избраното име/лого не е еднакво или сходно с вече регистрирани и/или в ход на регистриране марки.

Тази проверка може да се извърши неформално, като се направи лично проучване в базата данни на Патентното ведомство или чрез заплащане на такса на Патентното ведомство, чийто размер зависи от желания срок за предоставяне на резултатите от проверката.

Ако се окаже, че избраното име/лого е сходно или идентично с вече регистрирани и/или в ход на регистрация марки, може да се направи опит да се ограничат продуктите и/или услугите, които ще се предлагат с даденото лого, за да се избегне опозицията от страна на вече съществуващи сходни марки, които обаче се отнасят към сектори, различни от този, който ни интересува. Ако това се окаже невъзможно, тогава трябва да се промени избраното име/лого, докато се намери такова, срещу което притежателите на съществуващи сходни и/или идентични марки да не възразят.

На етапа на определянето на име/лого е добре да се има предвид, че то не трябва изрично да указва характера на продуктите и/или услугите, които ще се предлагат с дадената марка. Например, ако дейността е производство на череши, не е възможно изображението на череша или самата дума “череша” да представлява логото, защото посочва типа и характера на въпросните продукти и Патентното ведомство ще отхвърли заявката за регистрация. Ако обаче се произвеждат компютри, изображението на череша или думата „череша“ като търговска марка на произвежданите компютри ще бъде приета.

След извършването на проверката на името/логото се преминава към подаването на заявка за регистрация на търговска марка и се заплаща държавната такса за проверка на логото в Патентното ведомство (в случай че не е вече направено в подготвителния етап).

Патентното ведомство, освен официалната проверка на марката, ще се произнесе и по отношение на т.нар. абсолютни основания за отказ, т.е., че марката не противоречи на добрите нрави (изображения на понятия, символи или неприлични думи), че няма указателен характер (както уточнено по-горе) или че не представя национални символи или емблеми и знаци (напр. не е възможно да се регистрира марка, която съдържа знака за съответствие “CE”, който е поставен върху сертифицираните и предназначени за търговския пазар на ЕС продукти).

Веднага щом Патентното ведомство вземе решение за приемането на заявката за регистрация, марката ще бъде публикувана в официалния му бюлетин.

Въпреки проверките на Патентното ведомство за евентуално съществуване на сходни и/или идентични марки, се дава срок от три месеца от датата на публикуване в Официалния бюлетин, в който срок притежателите на евентуално сходни или идентични марки могат да подадат жалба срещу заявката за регистрация на търговска марка, искайки Патентното ведомство да отхвърли регистрацията на марката, която, бидейки сходна или идентична с тяхната, би могла да заблуди потребителите.

В случай на обжалване процедурата по регистрация ще бъде прекъсната до ново решение на Отдел „Възражения“, което на свой ред може да бъде оспорено, обръщайки се към Отдел „Спорове“ на Патентното ведомство, след което ще последва проверка от страна на съда. Все пак е необходимо да се има предвид, че освен държавните такси и съдебните разходи, цялата процедура може да продължи и 3-4 години, за да премине през всички инстанции.

Ако до 3 месеца от публикуването на регистрацията на новата марка не бъдат подадени жалби или ако тези жалби бъдат отхвърлени, Патентното ведомство уведомява заявителя за заплащането на такса за регистрация на марка, след което ще регистрира марката и ще издаде сертификат за регистрация.

Регистрираната марка се публикува в Бюлетина на Патентното ведомство и важи 10 години, при изтичането на които може да бъде подновена многократно за нови периоди от 10 години срещу заплащането на съответната такса.

Алиас Груп е на Ваше разположение, за да Ви помогне във всички етапи, необходими, за да бъде определено, заявено и регистрирано Вашето лого.

България се намира на шесто място сред европейските държави по размер на лозята с обработвани 60 000 хектара през 2016 г., но по отношение на лозаро-винарското производство (средно 1 500 000 хектолитра) се нарежда на 20-о място в света дори след Германия, Унгария и Австрия, които, макар и с по-малка площ на лозята, все пак имат по-голямо производство, което доказва, че все още съществува широко поле за инвестиции в лозаро-винарския сектор.

Исторически лозарството в България е сред най-древните. Първите доказателства за това са от около 1000 години преди Христа, когато гърците са произвеждали и пиели местните вина, най-предпочитани сред които тракийските и тези от черноморското крайбрежие. Отглеждането на лозя е повлияно и от близостта (отсрещния бряг на Черно море) с Грузия и Армения, родини на исторически сортове вина като Ркацители, бял винен сорт, много разпространен и в България, произхождащ от Грузия, докато най-старият български винен сорт е червеният Евмолпия, известен и като Тракийски мавруд.

Днес българското лозарство разчита на доста намален брой местни или исторически, но на значително разнообразие от широко разпространени чужди винени сортове.
Чуждите винени сортове (появили се към края на 19 в. и началото на 20 в.) са представени от френските Алиготе, Шардоне, Совиньон блан, Юни блан, Мускат отонел, които са сред най-разпространените бели сортове, Каберне Совиньон, Мерло и още богата поредица от други червени сортове, следвани от италианските предимно бели и много разпространени като Италиански Ризлинг и Траминер, няколко червени като Барбера, Санджовезе и Анчелота, Гъмза (Кадарка), сорт, който има унгарски произход и двата вида Фетяска – Фетяска алба и Фетяска регала, които произхождат от Румъния.
Сред местните сортове грозде най-характерният е Мелник (различни сортове), отглеждан основно в Долината на Струма, следван от Памид (светли и леки червени вина) и Мавруд сред червените, Тамянка (отглежда се и в Румъния с името Тамайоаза), различните Мискети, сред които най-разпространен е Мискет червен и Димят сред белите.

В началото на 90-те години българското лозарство премина от държавен монопол към частна собственост и днес има около 45 000 лозари, (средно 1,50 ha/ собственост), но малко винопроизводители. Благодарение и на чуждо участие (вкл. италианско) се придобиват стари държавни винарни и се модернизират техните съоръжения. Към момента 122 производители си поделят търговския пазар на вино, а една все още голяма група лозари произвеждат вино сами за лични нужди или най-много се разделят на семейни и приятелски групи.
Тази ситуация потвърждава голямата разлика между хектари, които се обработват, и количеството произведено вино (добив 3560 кг/хектар). Със сигурност значителна част от реалната продукция не се декларира, още повече защото има значителна разлика между производствата от по-близките години (през 2000 г. бяха произведени повече от 50 милиона литра вино с наименование за произход и само 6.5 милиона литра през 2008 г., за да се стигне до 12 милиона през 2013 г. и до 135 милиона през 2018 г.).

Лозарската територия е разделена на пет региона въз основа на географското положение, хомогенността на климата, количеството дъждове и слънчеви часове, сортове лози, методи на отглеждане, на винопроизводство и исторически традиции: Дунавска равнина, Черноморски регион, Тракийска низина, Долината на Струма, Район Розова долина.
На административно ниво България обаче е разделена на 28 области и на 287 общини.
Лозаро-винарският сектор се управлява от два национални контролни органа – Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) и Национална лозаро-винарска камара (НЛВК), които са подчинени на Министерство на земеделието.

Лозаро-винарският сектор в България (по отношение на контрол, статистика, документация и т.н.) е разделен на шест дяла: северозапад, център-север, североизток, югоизток, център-юг, югозапад, като във всеки един от тях има регионално звено на НЛВК.
На свой ред те са разделени на девет териториални звена на ИАЛВ:
Монтана (северозапад), Плевен и Русе (център-север), Варна (северозапад), Бургас и Сливен (югоизток), Пловдив и Хасково (център-юг), Благодевград (югозапад).

Правителствената организация за контрол и управление на лозаро-винарската система е Изпълнителната агенция по лозата и виното, която разделя територията на девет териториални звена (виж горе), за да довърши реформите в сектора и националната  инвентаризация, поискана от Европейския съюз).
Освен да води регистъра на ЗНП и ЗГУ, тя има и техническата компетентност по признаването на новите ЗНП или ЗГУ, съставяне на правилници, както и контрола на лозята и на предложените критерии; това е органът за контрол на производството, който се занимава с документацията като декларации за реколтата, съхранение, пласиране и преди всичко това е органът, който след внимателен химико-физичен и органолептичен анализ издава идентификационен код (за всеки лот, тип вино, производител и териториална единица) на ЗНП или ЗГУ.

Българската система на ЗНП и ЗГУ е призната от Министерство на земеделенито, след издадено становище на ИАЛВ, в последствие влязло в сила с министерски акт (виж регионални правилници) съгласно държавното законодателство и Закона за виното и алкохолните напитки от 1999 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 01.10.1999 г., влязъл в сила на 01.01.2000 г. (изменян многократно до ДВ, бр. 98 от 2018 г.).
Закон 1999 е допълнен с Разпоредба № 53 от 06.04.2000 г. и посл. изм. (последно от 27.11.2018 г.) по отношение по-специално на одобряването, организирането и контрола на ЗНП и ЗГУ.

Към момента в България има:
2 ЗГУ
3 ЗНП на зона (ВГНП)
26 ЗНП на микрозона (ВГНП)
23 ЗНП на микрозона (ВГКНП)

През 2020 г. съществуват повече от 50 ВГНП и ВГКНП и 2 ЗГУ.
В Италия винарският и гастрономичен туризъм осигурява повече от 100 милиона посетители годишно, които носят повече от 12 милиарда евро (60% чужди) приходи, разбира се в условията преди пандемията. България е в началото, а този сектор предлага големи възможности за развитие.

При присъединяването към Европейския съюз (2007 г.) за България бяха предназначени различни фондове за финансиране на селското стопанство, лозарството, производството на вино и развитието на винарския и гастрономичен туризъм в страната (напр. за изграждането на апартаменти/къщи за гости). Тъй като се намира все още в началото на новия план на структурните фондове (2021-2027), съвсем естествено ще се открият много възможности за подпомагане в сектора.

Със своите структура, ресурси и разнопосочен опит Алиас Груп има готовност да помогне на Вашата предприемаческа инициатива в този и в други сектори.